Риека

Кратко колебание и на път за Риека.
Е,не съвсем.Малко встрани.Бусът е много удобен .Чисто,спокойно …Пред ме са 500-те километра към юга,към приятелите,с които отдавна не сме били заедно.После…обичаjните приветствия,надпреварващи се фрази,въпроси…Красиво и като че ли разбрах защо замениха знойния Рим .Защото адвокатстването отнемаше цялата им енергия….Винаги разбирам хората и техните решения.Дори да са грешни или нерзумни.
В суматохата на срещата,повикът за няккакво парти,“само на 10-ина километра“.Важно им е и .А пък и те са казали,че имат гостенка.И точно на десетия километър спираме до един ресторан,почти надвесен над морето…Последен отблясък на деня.И…потопени в празненството.Не е шумно,добре облечени,усмихнати гости.Жива,музика.Букети,подаръкът.поздраленията…Има и сливовица/тук било обичайно/…Ами как, полу-словенско място..И знанията ми за сливовицата,казаните в малките градчета,почерпките…Все едно съм си преди многото години,когато бях щастлива…Случки и събития,които са ни разделяли…
И после- слабо,почти нежно докосване по ръката ми.Трепна коприната .Покана за танц…Тихият мъж от края на масата.Спомените му за студентство във Виена.Тук в боровите гори е домът и клиниката му..И целият му труд…Защото е …таква съдбата.
Това не може да се разкаже.
Както и после…
Трябва да се изживее без остатък…💗💗💗🧐