„Липова вечер“

„Липова вечер“

Приятели,лека вечер да е.
Винаги обичам да цъфтят липите.
Ние,децата от Ловеч,знаехме тези безумно ароматни вечери и неотлъчно ги насищахме със своя смях и игри до тъмница.Тогава майките ни издирваха из „укритията“/ на камиона на чичо Мичо/.Без какпка психологическа тактичност и милост ни миеха из дворовете под асмите с маркучи,кофи,легени и уханни кърпи,още топли от залязващия пореден ден.. И също „силово“ ни заповядваха да вечеряме и лягаме мирни и тихи.
В нашите тукашни и сегашни дворове имаме липи,почти връстници с нас.Когато цъфтят,ухае целият“Иван Асен Втори“.
Чак до „Орлов мост“.
Всъщност, това е и задачата на липите: да цъфтят и главозамайват хората от къщите и дворчетата…
Спокойна да бъде и нощта.Без инциденти и тревоги.

Парижкото кафене“ за картината на Иля Репин

„Парижко кафене“ Иля Репин.
Отдавна ми се иска да опиша историята на тази картина.
С тази своя творба младият беден художник от Р усия участва в световното изложение 1875 г.
Това е и най-скъпата картина на твореца от мрачната епоха и страна на необузданите контрасти.
Завършва Художествената академия с Голям златен медал през 1871 г.
Като правило,носителите на този медал имат право на задгранично пътуване за сметка на руския император.
Но Иля Репин започва своето пътешествие 2 години по-късно със семейството си.Отначало се е чувствал самотен и излишен,никому неизвестен.Имал желание да се върне веднага,напускайки световната столица на изкуствата и любовта.Но постепенно го въвлича шеметният град,омагьосва го.
Увлечен и очарован,замисля да нарисува картина от всекидневния живот на световния град.И рисува кафене с вечните му посетители,образи и характеристично изобразява кафенето на бул.“Клиши“.
Недалеч е и началото на ул.“Лепик“/в чест на пълководеца,защитник на Париж от руското настъпление.На „Лепик“54 е живял и творил Ван Гог.А на номер 74 на същата улица е и известният в целия свят „Мулен Руж“. На същата тази „Лепик“ е наел квартира и младият Иля Репин.
По това време той продава един от етюдите си „Бурлаки на Волге“ и тези финанси довършва своето „Кафене в Париж“. Предоставя го на изложението през 1875,но на неподходящо и негледаемо място.Въпреки всичките перипетии около създаването на творбата,Посланикът на САЩ в Париж имал желнието да я купи.Но Репин пискал твърде голяма цена и сделката не се състояла.“ЗА малко пари,мога да я продам и в Русия“.
Едва през 2011 г,“Парижкото кафе“на Иля Репин е продадено на търг в“Кристи“ за сумата 4 521 150 Pau/7 383 201 $/.
Отдавна се вихрят страсти около най-скъпите картини в частни или публични колекции.Почти никой от познавачите на истинските ценни и реалистични не е оспорил достойнствата на тази творба.