Банална история 3.
За Катя и нейното супер бързо решение да замине на работа в Париж,разказвах.Искрено ли или не съвсем,много хора биха си поискали да са на нейното място. Красива,умна и независима- буди симпатии.
Вече е „парижанка“.
Летището я погълна в нейния път .Към непознати ситуации,непознати хора,руски емигранти с малкo детенце…Усещането за сигурност беше съпътствано и от това,че „старицата с чадъра“ ѝ се стори невероятно истинска и“уютна“Опитва да не мисли,да не си спомня безсмислените огорчения в последните ѝ месеци.
Неволно преметна в чантичката си визитката на онзи „пофрансузен“ доктор. Така и не почувства прилив на интерес…
Запознанството с детето,което доверчиво я покани да разгледа колекцията от самолетчета и фразата „нали няма да ги изхвърлите“.Пак усмивки и обяснение,че трябва да са добре паркирани,за да не излетят.Това сложи последния щрих на от дружбата.Топло е така в душата ѝ. Пък,есента напира отвред.
Започва и прозата. Не усети,кога свикна. Звън от майката в далечната Москва. Катя,всъщност,остана сдържана,встрани от разговорите пред лаптопа. Уморена е. Нека отложат разговорите в следващи срещи.
В уютната си стая,приспа леката си самотност.
Един самотен СМС от „пофранцузения’. Дежурен е и в момента няма изгледи за спешни операции.Истинското ежедневие .Катя въздъхна,бавно отиде и надникна спящото дете в съседната стая.
Самолетчетата бяха добре „паркирани“.
Усмирена,обви възглавницата с ръце и потъна в своя „френски “ сън.
Предстои да е все така тихо и монотонно. Вечер.
Хубаво е да заспиваш с добри очаквания и „откъснати“ опашки на емоциите.
ПП.Разказвам за рускиня,защото познавам точно тази жена и нейния разказ.А може да е всякаква друга по националност.
