Вечерня.
Оптически бялата копринена блузка сияе върху красивото момиче.Нежната усмивка е като рисунка върху порцелан…
Искаше ми се още да съзерцавам двойката от съседната маса.Като ренесансови ми изглеждат.В мига,когато екна камбанният звън на Стефансдом,съвсем се сляха представите ми за една отминала/вече/ епоха.
По площада дефилират хора от всички раси и се чуват фразите им на неясни езици.Нелепо виси поканата да дадем своя дял в реставрацията на най-големия църковен музикален инструмент..Странни са ми и тайнствените погледи изпод бурките/официално са забранени в Австрия/.
Камбанният екот и красивата двойка на съседната маса опровергават теориите за всеземната единственост на красотата.Те са на своето вселенско място в този няколкоминутен звън.
Дефилиращите чуждоземци са „пришълци“от техния си свят“.Снимки,възхищение от архитектурата,бегла разходка из катедралата,звученето на Вивалди в огромната зала…И“изнизването“на пришълците от светинята на Виена.
Ще си пийнат вкусната бира наоколо,ще изближат сладоледите си,ще изпратят снимките си още на минутата в Арабия,Африка,Япония,Русия…И не ще се възхитят от оптически бялата копринена блузка на момичето зад мен .И няма да проумеят защо така влюбено я гледа нейното момче…
В другия край на планетата ни има също много светини.
Отиваме и ние да ги огледаме/понякога/. Даже съвсем прочувствено плачем за мъртвата красавица в Тадж Махал.
В езерото пред този брилянт на красота и любов се оглеждат стотиците отминали години.И прозира обликът на архитекта-създател,убит от влюбения владетел.За да не може да създаде друг такъв храм…На всяко място по света е изваяна една реална тамошна любовна история.Даже не е възможно да ги запомним…
Но аз още виждам момичето с искрящата бяла копринена блузка в кафето пред изящния „Стефансдом“. Време и място и за нежна тръпка сред нажежената Виена.
Всъщност,така е по всички краища на света ни.
Неповторимост на миговете и мястото.
Вероятно.
22.07.2019
