„Как мога да ти обясня, мое щастие, мое златно прекрасно щастие, колко съм твой – с всичките ми спомени, стихотворения, изблици, вътрешни вихри? Как да ти обясня, че не мога да напиша една дума, без да чуя как ще я произнесеш… “ „Кълна се във всичко, което е скъпо за мен, във всичко в което вярвам. Заклевам се, че никога преди не съм обичал така, както обичам теб – с такава нежност и с такова чувство на сияние.“ „Повече от всичко искам да си щастлива, и ми се струва, че мога дати дам това щастие – слънчево, просто щастие…“Владимир Набоков“Писма до Вера“1923 г.
