„Зимните ябълки“.
Поради това,че има много грипове и простудни инфекции.
Днес си реших да не се показвам много-много.
Притичах до близкия магазин на ЛИДЛ за някои съвсем свежи ябълки,местно производство. Ами,сочни,зимен сорт.И си спомних,че в двора на едната ми баба растеше подобна „зимна ябълка“. Късно я прибираха.Подреждаха се на едни решетести чекмеджета в мазето на къщата.Тези“чекмеджета“ бяха дървени,сковани от талпи.Дъото беше от тънки и тесни ленти с разстояние помежди летвичките не повече от 102 сантиметра.Така си спомням.Зимно време това мазе беше сухо и сравнително топлоЛятно врме беше точно толкова температурата там,но изглеждаше прохладно.В едното помещение имаше врата към сенчестата част на двора.В другите помещения слагаха тези грамадни“чекмеджета“ с ябълки,крушу и дюли,набрани последни чушки от двора на милата ми неуморна баба.Голямото скеле имаше разпределение за тези плъзгащи се „чекмеджета“.Никога не смесваха плодовете .Всяко си „носеше“ своя товар до привършване в зимните студове.
Имаше и едно по-малко и тъмно помещение,в което имаше качета,пълни с разни трушии.Казвам ви,нямаше по-вкусни и хрупкави от „бабините трушийки“.Пропуснах да кажа,че имаше такива грамани :чекмеджета“ с лук, картофи и още разни неща.които се съхраняваха там.Редовно ги прочистваха. Толкова за „зимните“ зеленчуци,плодове и деликатеси.Разбира се.имаше и много вкусни наденици,след като колеха прасенце.Имаше и ракия,и вино.Винаги се черпеха.И за нас децата,имаше сиропи.ломонади.В една от стаите на къщата растеше огромен лимон.Вкоренен в едно дървено буре.Имаше лимони.Виждала съм как цъфтеше.И ухаеше на свежест.Винаги добре измити дъските на пода.Не ни позволяваха да излизаме по чорапи.
Абе,спазваше се една особена поредица от правила за хигиена ,чистота и свежест на дома.Имаше много китеници,но никога не позволяваха да ги носим в“другата стая“.Бяхме длъжни да си „оправяме леглата. Иначе- строй се,преброй се. Имаше вода в къщата и едно малко проточно нагревателче.Имаше и „дежурства“ по чинии,лъжици и пр. Нали се сещате как сме протестирали? Имаше една количка с 4 дървени колела.В нея нареждахме дамаджани и стомни,добре измити.Слизахме с баба ни до рекичката,Там беше „Колювият кладенец“. С най-вкусната изворна водица.Запушваха чешмата с една дървена тапа,измайсторена от някой мъж в тази махала.Пълнехме съдовете с прясна вода за пиене и готвене.Над чешмата имаше една табела,на която залепваха разпореждане за „Годност на водата“.С дата на изследването и валидност. Нямам престава как е функционирала системата за изследването,но строго ритмично са спазвали дните за проби и анализи за питейна годност. Послеее. После не помня.
Нямаше милата ни баба,нямаше онзи скъп порядък на уютния скромен дом.
Преди нея беше си отишъл милият ни дядо.Той беше съградил всичките тези скъпи на душите ни „чекмеджета“ в мазето.Наричаха ги „лесѝ“. За незабравимите „зимни ябълки“.
Ако сте пропуснали да си спомните за такива моменти от живота,побързайте да го сторите.
Не се притеснявайте,че няма аристократичния ви набор от събития в зимния ден.
Това не ви е Коледа в Гърция или Италия…Ехеййй.Това беше истинската зимна и семейна атмосфера.
Докато се преобърнем с кормилачката из урвата надолу.И тръгвахме да си ходим,защото сме с полепнал сняг и ръкавичките ни са изчезнали някъде по завоя.
Та толкова за ябълките „зимен сорт“.
В края на ваканцията имаше „отчет“пред майките ни.
