Дневникът
В клиниката за онкоболни деца няма глъч и не звъни детски смях.
Само за кратко време има някакво оживление.Когато минава визитация.Или санитарките наглеждат стаите и малките пациенти.
Иринка е тук санитарка от няколко месеца.На половин работен ден.След основната си работа. Винаги идва следобед и си тръгва преди да потъне в мрака сивото здание на болницата.
И днес така.Отвори вратата на стая номер 10.Странно,само едното легло е заето.И в него лежи Сашко. Нов е и много слаб.Почти прозрачен. Но очичките му -същински звездици. Поусмихна се и простичко предложи запознанството си.
„Аз съм Сашко,На 15 години съм.Нямам родители. Пияници били и ме оставили“.
Иринка потрепери,съвсем изчезналата усмивка се плъзна по устните ѝ.Продума тихо „Аз се казвам Ирина.Идвам тук като на втора работа.Събирам пари за делото по изчезналата ми дъщеричка. Вече втора година я издирвам.Ходя по разни градове и болници-все с надежда да я видя.Не мога да повярвам,че така може да изчезне 20-годишна студентка“.
Сашко протегна полупрозрачната ситънка ръка ,поглади Иринка,която измиваше пода под леглото му.Тихо каза също „Ще се намери,лельо Ирина“.Отпусна се уморен на възглавницата.Само красивите му коси се открояваха в сумрака на есенната привечер.
Ирина приключи своята работа,измъкна се и почти се затича през малкия парк.Стигна до малката църквица зад дърветата. Имаше светлинка вътре.Влезе и запали две свещици-за малкия Сашко от болничната стая.И за изчезналата си дъщеричка, Полина.Сълзите обливаха лицето на жената под полуизтъркания шал. Почти зимната вечер погълна уморената жена.
На другия ден беше вече побеляла цялата градинка пред болницата. Иринка набързо слезе от тролея,изтича до будката за вестници. Помоли за една тетрадка и химикалка. И допълни,че ще плати,като получи заплата. Продавачката разбиращо кимна.
Иринка се понесе по хлъзгавата алея . На един дъх изкачи тихото стълбище до стая номер 10. Искаше да подари тетрадката и химикалката на Сашко. Да си записва неща,които ще му се случват през зимата. Докато оздравее.
На вратата се сблъска със сестрата. Подутите ѝ очи казаха всичко.
Иринка пъхна тетрадката в чантата.Химикалката подари на касиерката,която надвечер донесе заплатата.
А утре ще занесе тези пари на адвоката,за да продължат издирването на нейната изчезнала дъщеричка. Ще остави малко парички и за свещици за Сашко от стая номер 10. Ще ги занесе в църквицата,в края на парка.Пред болницата…
Сподели
