Днес имах пътуване в градче,далеч в планината Шнееберг.Слънчев ,ярък декемврийски ден.Сигурно е миг преди зимата.Влакът ми е след около час.Седнах в шумно кафене в центъра.Щъкат си хората.Предпразнично,делнично.Радостни,или пък угрижени.Заети са съседните маси.Току до мен,масичката е заета от достолепна госпожа.С ролатор.И бяла кожена шапка.Върху масичката са кожената й чанта и изпитото кафе.След малко ми се мярна бялата й шапка далеч по площадчето на градчето..Озърнах се,чантата й още е върху масичката.Забравена си лежи самотно.Грабнах я в суматохата и припнах навън.Вятърът отвя и неизменното ми шалче.Подадох някак притеснено луксозното чанте.Лицето на жената пламна…Прегръща ме и смутено бърше очи.“От вятъра е“ смутолевих и зиморничаво припнах обратно .Да си допия кафенцето.Тъкмо сядам и келнерката застана пред мен.“Видях как изтичахте да зарадвате госпожата.От нас е тази бутилка“.Подаде ми подаръчна чантичка…И усмихнато добави:“И… не си изоставяйте чантичката и телефона“..Моят влак трябваше да замине след 15 минутки…/Тук се полагат проценти от стойността на забравената вещ.Познайте защо изтичах обратно….не искам откуп/.
