Някога,съвсем в началото на трудовия ми път, започнах по разпределение.В един институт.Работехме по разни проекти.Изпратиха ни в командировка да съгласуваме технически изисквания към изделията.В СССР. И доста далечко от Москва.В град Владимир.Аз нямах представа от много неща в тамошната реалност.Моят свят бяха ВМЕИ София/току-що се бях дипломирала/ и отглеждането на малкия ни син.Както си му било редът,в последния ден от командировката-разглеждане на града и време за покупки.Града не видяхме много,защото ни показаха площада и дом-мусей на граф Гурко.Пълководец от Руско-турската война.Под негово командване е било българското опълчение.Тих огромен дом,с парк,в който имаше много врани.Равнина и малко хора по улиците.Ноември е,все пак.И катедрала с фрески от Андрей Рубльов.Студено и неприветливо.Сезонът е зима.Нямаше много време и за покупки в местния „Дом торговли“Аз се залепих на щанда за играчки и музикални инструменти.Колегите се отказаха да ме тътрят след себе си/за печки,вилици и пушки/.Да,да.Пушки.Ловни.
В моментната носталгия по дома/почти 10 дена беше командировката/набързо приключих с покупките.Един малък воден пистолет за малкото ми момченце и…китара.Беше ни казал,че иска да свири.
Спрях се и пред щанда за ювелирни стоки.Не помня какво съм си помислила в последната секунда,но попитах за едно пръстенче с малка перличка.Жената ме поогледа и великодушно разреши да пробвам бижуто.Много ми хареса. Бац!!!.Купих го .Оставаха ми рубли за шоколади и цигари „Херцеговина Флор“/любимите цигари на Сталин./А моят съпруг пушеше/.Друг път ще кажа за цигарите и търговеца им.Оказа се,че само на летището в Москва ги продават Въздъхнах.До там имах цяла вечер, и пътуване от поне 400 км.Вечерта ни събра в хотелския ресторант.Много неща от местната реалност не ме интерсуваха.С колегите си някак стенително споделих за покупките си.Единият даже ми каза,че било „покупки на ливада“.Малко се обидих.Дружеската усмивка на другия ме успокои.Разбира се,че намерих и цигарите“Херцеговина Флор“.Точно на летището „Шереметево“.По-късно,при проверките ,един служител на митниците ме попита защо ми е китарата.“Ние всичките сме от един оркестър“,зявих тихо и категорично.И обгърнах колегите с поглед.Те кимнаха и митничарят удари печата на декларацията.
Е,имаше пътници със ски,шевни машини,лампиони,пушки,дузини „ленени чаршафи“..Кафемелачки и бичкии,…И някак скромно,се изнизахме до самолета си…Такива едни неща си спомнихме днес ..С колегата и жена му.Която откровено се заливаше от смях.Пък,на огромната витрина на кафето е нарисувана весела китара.
