а руската рулетка у нас не се говори много.Съществуват още безброй много възможности за убийства,насилие и издевателства..Днес спомних за един мой екс началник.И изчезването на по малкия му син.Доста по-късно,на една конференция,,видях екс-шефа си.Посърнал,състарен/а вече беше и стар/.Посивялото лице издаваше непреживяна болка.Каквото и да си помисли човек,все щеше да е вярно.Не ми беше любимец.И аз на него не бях. Поколенски и интелектуални противоречия.От онзи Слави ,наперен и самоуверен,папер не беше останал.След доклада му,поседнахме колегиално да пийнем по чашка за срещата.Аз се вглеждах в лицата на бившите ми колеги.Никой от нас не беше забогатял,никой не беше се подмладил.Какви хора сме станали?Личеше си по това,какви длъжности сме имали след „промяната“. Няколко само сме с дамгосани ивици по физиономиите-радетели за независима енергетика./Все още имаше някакви възможности/. По останалите физиономии грееше самодоволната предателска удовлетвореност от доброто заплащане за разрушаването ѝ.Дрешките,аксесоарите,съкратените фрази за обяснение./според интереса на купувачите/. Стана ми скучно.В унгарската енергетика вече беше отминал етапът на изтласкаване на ЕОН.Попитах моя екс шеф директно защо вече не работи.Как са и синовете му.Смутен отговор с лична болка: гръмна се на „руска рулетка“.Пък аз си свърших работата по ликвидация на Комбината.Нямам повече ангажименти.“-Ех,Слави,Слави…жалко за Петърчо.А ти си демонтирал всичкия Комбинат лесно.Понеже си един от създателите му.И Лауреат на Димитровската награда бе ,Герой на социалистическия ни труд“…Имах още да добавя към въпросите ми.Като,например,помниш ли тогавашните си трудности.Но той поклати глава в знак на снизходително съгласие и добави:“златни години бяха за мен.Сега имам само много пари.Нямам син .Няма и удовлетворение.Никой не ме кани никъде.Забравен съм“.Аз наведох глава.И Румянка-аптекарката го изоставила, Аида/екс-снахата/и тя не се сещала…Имаше още признания-откровения.Не ми се слушаше..Само си представих дулото на пистолета с хазартното дуло.И самоубития Петърчо.Някак си,нямаше значение какво ще ми каже бащата.Отдавна беше ликвидиран смисълът на целия му живот.Барабар с Димитровската награда за „Стъпалните регулатори“. А беше важно съоръжение за всяка крупна енергетика,Даже вълшебната дама на Пакистан даде своята управленска благословия за огромната държава.Последвана и от Индия.Сега,в портмонето на този възрастен колега тежеше един смъртоносен патрон за сина му.И пълните преградки с банкноти.От разпродадения огромен български производствен комбинат.Тъжно,ноемврийско,и по унгарски студено.Вечерта очаквах всички тях на заключителното заседание на конференцията.И после-дружеската вечеря в блясъка на високия ресторант над Будапеща.Позакъснял пристигна и старият ми екс-шеф./Бях поръчала на шофьора ни да намине към хотела му и да го докара горе/.Освен букетите от приятели и привърженици на фирмата,в която работех,легна в ръцете ми и букетът от Слави.Приятелката ми Ана/унгарка е тя/пошепна: „много се е състарил господинът“. се десетки години в бранша.Даже не я погледнах.Казах ѝ,че е време да е стар.Но толкова е тежък куршумът от руската рулетка на неговия си,че едвам диша вече…Въпреки многото му налични пари …Тази история се случи преди около 6-7 години.Дунав още украсява европейските долини.Но няма да блести по Коледному …Нещо се случи,а?Макар да е тъжно и неизправимо.За някого.
