Представям си неспокойните часове на хората.Поради болестите,военните конфликти,вътрешните раздори във всяка страна…Поради възраст и…какво ли не.
И плюс всичкото,разделените милиони семейства…
Деца,внуци,родители,баби,чичовци…Континенти и политически ситуации…
Аз самата съм така.Вечната тревога,досада,страх,разбити илюзии…
Личната съдба е драма или кръг от радости.Който неизмменно се запълва….Като схема за сканиране на лаптопа…
Когато се запълни кръгът от радости,системата включва следващия кръг.В който не винаги има добри резултати.Дори изчезват надписите…Но,програмистите знаят как да се измъкне цялата сканирана територия…
Така е и при нас.Всички,които са малки островчета на благополучие бавно се оцветяват в „драма“…
Много ми се иска в последната вечер и нощ на февруари да изрека думи за успокоение и благополучие:децата ще са здрави и добре,внуците ще са послушни,пенсиите ще се увеличат за Великден,болните близки ще оздравеят,ще се влюбите,или пък някой ще се влюби във вас…О,Боже мили…
Светът се промени!!!Не,ние,човеците,го променяхме…Заедно със съдбите си.Изчерпан е ресурсът на обновление.Вероятно,предстои нещо друго по-добро!!!Дай Бог…
Не мога да изкажа тези успокоителни фрази.
Не са дори в съзнанието ми…
Разбити са границите за радост и упование..
Така бавно се превръщаме в неясно очертани мутиращи индивиди с нагласата да излъчим озлобление.
Не!Аз няма да кажа лоши слова.
Ще се обадя някому,за да поискам да ми прости грешки…Или да попитам,иска ли да пием утре чай някъде…
Ей така…смущаващо.
Светофарът светна отново“зелено“…
Предстои тиха предпролетна нощ
