Честито Рождество Христово.Късна любов е било. И не съвсем продължителна.Без да сме свидетели на някои съдби,ние можем и трябва да уважаваме тяхното отминало присъствие на този свят.
Преди 3 годиниВижте спомените си
Sofia Dona Stamov
25 декември 2020 г. · Споделено с: ПубличноКъсната среща на маршал Толбухин и Фаина РаневскаМнозина цитират често кратки фрази от умната Фаина Раневска и примитивно ги перифразират.Отдавна тази жена не е между живите.Актриса,умница,очарователна ранима душевност…Но сега не това е обект на повествование.А една късна среща на двама титани на своето дело.Както знаем,Грузия е очарователна с всичко,което е.От синьото море до гордия мъглив Елбрус.И Тбилиси е като магнит за любителите на тази атмосфера ,бавните дни и нощи.Лично съм се наслаждавала и на виното,и на чернооките мустачковци и грациозните девойки,излезли от танца „Лезгинка“…Не вярвате?Имам и как да го докажа.Но не е това,което е същественоДумата ми е за „късната среща“.Буквално.В една доста скучна вечер,една жена излиза забързано от шумен местен ресторант.Раневска.Недоволна е от недопечената сьомга,която ѝ сервирали опитва да „излети през вратата …Фучи и се сърди.Галантно отваря вратата мъж с лампази.Фаина продължава да фучи:толкова тежки врати дори и портиерът едвам отваря.Благодари на мъжа с лампазите и златната фуражка.-Но аз,извинете,не съм портиер.Раневска вдига глава.Пред нея е достолепен грамаден мъж с маршалска униформа.-Ах,извинете другарю генерал.Не видях веднага в бързината.-Но аз не съм генерал.А маршал.-отново прозвучал обиденият мъжки глас.Сепнала се актрисата е погледнала нагоре към високия мъж.Отдавна не била виждала такива уверени в себе си мъже.И които могат да се обидят така лесно.Почти като деца.„Аха,сам маршалът ми е отворил врата…Никога през живота си няма да забравя“-казала и понечила да тръгне по улицата надолу.-Мога да предложа лимузина,казал маршалът.Къде да ви откарам?-Благодаря,но искам да се поразходя под вечерния въздух на Тбилиси.Иначе в косите ми ще остане миризмата на недопечената сьомга…Маршалът се загледал в нея и казал колко прилича на актриса,която играе във филм,който гледал неотдавна.Тя потвърдила,че е Фаина Раневска.И даже се удивила,че той запомнил фамилията.Смутеният мъж казал-професионално е.И може ли да се поразходя с мащехата от приказката,в която играете?Тук надменната Фаина се предала .Без слова.Искреността ги сближила.Сгряла.-С маршал,който обича приказките,съм готова да се разхождам цяла нощ.И старият Тбилиси ги приютил…За Фаина тази среща буквално преобърнала света ѝ.Човекът,който командва десетки хиляди мъже,войни,стоял пред нея стеснителен,дори срамежлив.И така …започнали да се срещат,споделят,дори мечтаят…Двама забележителни като личности и индивидуалности,манталитет…Дълги разговори,споделени ласки ,мнения,топлина…И сред кристалните ручеи на Кавказ,и светлите утрини на резиденциите…тя винаги говорела с огромна топлота ,уважение ,любов за мъжа,с който се чувствала най-щастлива….Маршалът Толбухин се превърнал в нейната светла любов…До края на дните ѝ.През 1984.А самият той е починал през 1949.От диабет.Имам огромен респект към такива истории и техните герои.Не е обикновена женска любознателност.При това,маршал Толбухин е бил опериран на фронта от моя покоен свекър.Тогава в състава на Българската армия,изпратена да се сражава срещу фашистките армии на Германия…И е известен факт,че маршал Толбухин е страдал от диабет тип 1.Инсулинът за него е бил доставян чрез военното командване на САЩ.Може би,някой ще има търпението да прочете повече за съдбите на моите днешни герои от любовната история.Аз не съм я измислила.Само поразказах накратко и с огромни почитания към отдавна отишли си от грешния ни свят достолепен мъж и талантлива жена.ПП>Онези,които има политическа,интелектуална или друга обремененост,да не четат.Ще получат лек тремор или уртикария.Понеже аз нямам зависимост,административна,политическа или литературна,описвам нещата каквито са били и са.Без капчица жал към чугунените фоби и фили.Не ги уважавам,или ценя.
Снимки на Толбухин и Раневска -от нета
