Искам да ви запозная със световноизвестното произведение на Мартин Нимьолер, германски пастор, изявен противник на нацизма. В началото той подкрепя нацистите, защото вижда в тях спасение за Германия. Малко по малко, Нимьолер започва да се бунтува и през 1936 г. подписва петицията на група свещеници, обявяваща расистките закони за антихристиянски. Въпреки че от време на време изказва и антисемитски позиции, той създава движения противопоставящи се на режима и е затворен в концентрационен лагер, където стои до края на войната. След войната става отявлен пацифист и антивоенен активист. Той е един от инициаторите на Щутгартската декларация на Вината, в която Евангелистката църква признава своията вина, че не се е противопоставила на нацизма и неговите зверства. Така че дори и поддръжник на Хитлер в началото, той осъзнава своята вина и грешка и се променя за по-добро.
Ето и прекрасното стихотворение:
Когато нацистите дойдоха за комунистите, аз мълчах – не бях комунист.
Когато дойдоха за социалдемократите, аз мълчах – не бях социалдемократ.
Когато дойдоха за тези от профсъюзите, аз мълчах – не членувах в профсъюз.
Когато дойдоха за евреите, аз мълчах – не бях евреин.
Когато дойдоха за мен – вече нямаше кой да говори.
а
