„Стара история“-Класически съседи
Привечер обичам да споделя няколко десетки минутки в Махалата.Наричам се ,нещо да купя“за последно“ вечерта,преди да хлопна вратата и да се смиря с настъпващия мрак.
Хубаво е на улицата. Топло и спокойно. Е,има щъкащи хора и деца,млади и не толкова млади съседки и съседи с кученца и без кученца. Изобщо, онзи час за наслада или досада от живота ни. Всички са така,де.
И днес така…Предесенна суетня на идващи от работа.Последни препратки на заминаващи за селата си съкварталци с щайги и кашони за пипер,лютеница и компоти. И това е така винаги, по нашата географска Махала. Просто,генерациите са сменени. Има и такива заблудени,като мен и съседите ми,които за никъде не бързат.В петък вечерта.
Качвайки се по стълбището, дочувам нещо толкова познато. мило и неповторимо : съседите над мен са отново в разпра. Ама не обикновена и махленска. А истинска. Тлееща с десетилетия.Избухваща на моменти до кресчендо…А проблемът е,че единият съсед от детенце е „левскар“. Другият -не знам от колко повече десетилетия е „цесекар“Но само,за да ядосва и дразни първия..Иначе,приятели от бебенца.Пък сега са пенсионери.И вечни опозиционери.Люти закани за „голям мъриз“,и „ще ви спукаме от бой“…
Тихичко се вмъкнах у нас…Да си приключа манджата и салатката с огнения домат“биволско сърце“ от Верчето.Не изслушах всичкия „репертоар“ на ядосаните мъже…Нека си живеят в своята вековна злоба. Ще си цапнат по една ракийка довечера и ще успокоят запалянковския си гняв…
Така някак си,трябва да избие енергията ни. И да понесем всичките си огорчения ,обидени от „Левски“ или „ЦСКА“.
Ама,нищо ново. Само така,да се поукроти гняв и идеология по темата.
