Стълбите пред Съдебната
Красиввата прическа и топлият блясък в очите издадоха властната иначе млада адвокатка.
Нямаше много време за личен живот…Сложен,объркан и криволичещ сред многото условности,с които жената с добра кариера има ежедневни срещи…
Така е устроено обществото.Дали за добре или не,но когато се случи това с нея,беше като падане по стълбите на Съдебната палата…Невъзможно бше да спре и да се опомни…Връхлетя я неуловимата и неидима досега любов…
Той пристигна от провинцията.Защитник на противника…Ситуация,достойна за един роман…Но днес не й се мислеше за романи.
Делото приключи с обичайните процедури…После този самоуверен и елегантен провнциален колега покани „протвниковата страна“на чаша кафе или нещо друго…
В заведението беше оживено,светло и уютно.Гъмжащите напевни звуци се „напълниха“ с гласа на Колегата….
Колкото повече го гледаше тя,толкова повече откриваше причината за „търкулването“ по стълбището на достолепната Съдебна палата…
Не е за вярване ,че точно тя и точно така, и точно сега ще се влюби до уши…Има-няма 2 часа траеше вече любовта й….В умната глава имаше много мозъчни гънки и сега те се изпълниха с единствения въпрос: „женен ли е“? Беше сигурна,че той ще я хареса,и даже вече сигурно я оглежда крадешком…За да се увери,че обектът на чувствата му „си заслужава“…Но тя не беше се издокарала.Срещата беше случайно-служебна.И вече съжали,че никога не се беше обличала старателно ,стилно и претенциозно,когато се явяваше на делата си…Намаше стимул…
А точно днес…
Така става в живота…Помисли си тя.
Чакаш този миг,той те връхлита и събаря всичките ти „преграждения“…Натрупаните мълчания,накъсаните погледи….Неуловените усмивки…
Сега беше дошло времето ,когато да освободи бента и да подарява,да подава…усмивки,афоризми,сентенции,мнения,препоръки…
Сепна се.Крадешком погледна напред и…нищо…Младият,елегантен,усмихнат провинциален колега си говореше тихо с някого по своето „Берри“.
Беше видимо доволен…Усмивката му беше полегата…
Обвитата с въпроси и въпросителни пауза продължи доста време.Накрая пленителният колега измълви своите нежни думички“Обичам те,мило мое момиче“!
Секна ведрата усмивка на красивата адвокатка…Стопи се гордостта,достолепието и увереността й…Потъмня,някак си,цялото ресторантче…увисна от китката й нежната гривничка на марковото часовниче.“Азаро“….Но защо й е,след като този провинциален красавец не обръща внимание дори на нея,камо ли часовничето й да забележи…
Колегата прибра своето „Берри“ внимателно и доволно се усмихна през масата.Поясни:Дъщеричката е взела изпита си в далечната страна и далечния университет.Сега ще се подготви за пътуването.Към своя любим,който още се поти на изпита си в Токио…Или при него май е вече „утре“…Всичко се завъртя,планета,меридиани и роднинства…И търкалянто по стълбището на Съдебната палата…
Защото влюбването си е като падане по стълбище…Не можеш да се спреш…До долу.До последното ,спасително стъпало…
