В спокойния, уж,ритъм на живота
идват дни на горест.Да,на горест.
няма изход,смъкнати са всички бариери.
Поглеждаш ли напред,мъгливо утро.
Погледнеш и назад- огнен залез.
На някой,общо взето,светът е свършил.
А ние,все ощем тътрим се по прашните алеи.
Докато лудото сърце обвие своя ритъм в малките аритмии на…Края наш.
