Шол от „луда крава“
Някога имаше вилнееща епидемия по животните.Много заразна и опасна.Проникнала у нас чрез консумация на телешко месо. Заразата бе известна като „Луда крава“.
Срещу нас имаше магазинче за месо. Продавачът Гошо и помощничката му отваряха точно в 8,30 ч,сутрин. Но аз никога не съм била по това време. Защото ходех на лекции,а за и/по-късно/ на работа. Единствено привечер, минавайки за в къщи. /То там беше и трамвайната спирка на 4 и 10. „Стъклената“.
Та, този Гошо от месарницата поддържаше много чисто и подредено магазина си. Но месо привечер имаше доста рядко.
И ето на, в чудна привечер , есенна и тиха, се изсулих от трамвая. Вмъкнах се в пълния с хора магазин.Тишина и ред на опашката. Поздравих и попитах бодряшки,свойски: „А, има ли месо от луда крава?“
Последваха викове, съскане и свирепи погледи.
Нямах никаква защита,освен уморената си усмивка. След няколко минути ,аз се намерих точно пред касата срещу Гошо. Купих си спокойно два килограма истинско телешко месце. Победоносно пресякох улицата ни. Шмугнах се във входа и…Получих заслужени похвали от домочадието.
Доста след това, една комшийка разказала на свекърва ми за“скандалното ми поведение“ в кварталното магазинче. /Вече го няма,де/. Демократично и добре се вписва там едно ресторантче.
Истина ви казвам,така си беше. И фризьорките, и бръснарят Сашо знаеха за този случай. Гледаха ме доста време накриво.
Даже, като отидох на маникюр след месец,Сашо зловещо скръцна пред носа ми. С ножицата си
/10.11.2021/
Спомени от Махалата
