В едно училище учителката решила да мотивира учениците си. Задала им съчетание на тема, която всеки сам да избере, а победителят щял да получи подарък – ботуши. Ботушите стояли на катедрата и това още повече мотивирало децата.След половин час завършили съчиненията и ги предали на учителката. Тя била много затруднена, защото всички били написани прекрасно. Кой най-много е заслужил ботушите? – се питала тя. Какво да направи?Тогава тя взела решение :Ще теглим жребий. Помолила всяко дете да напише името си на листче и ги сложили в една кутия..След като разбъркала листчета, учителката изтеглила късметлията :ВАФФА АБДЕЛКАРИМ. Всички деца ръкопляскали и поздравявали ВАФФА! А, тя плачела от щастие, прегърнала ботушките.Доволна от успешния ден, вечерта учителката разказала на мъжа си историята, плачейки. Той я изслушал, радвал се, но я попитал, защо плаче, след като всичко е завършило благополучно?Отговорът на жена му го поразил :- Истината е, че в кутията с листчетата, с имената на децата, всички листчета бяха с едно и също име :ВАФФА АБДЕЛКАРИМ – казала учителката.Децата са знаели за бедността, в която живее момиченцето и без да мислят за себе си, са решили да й помогнат, като направят така, че да получи розовите ботушки!Сауле Азим
