Коледа дойде и май ще залязва вече. Честитихме я,канихме я, възпявахме я ,възнасяхме се,занасяхме се……хора,които никога и добър ден не казват,изпращаха лъскавите си картички и хилещите се Дядомразовци. А на мен дните ми са претоварени и не сторих мокает да спретна лично послание.Все,“конфекция“… Но в предколедното си съобщение написах,че в сърцето и душата ми се е заселил само един единствен Дядо Мраз.И той е австриец. Не, най-обикновен мъж,в пенсионна възраст, фин и умен човек.С прекрасни сини очи зад очилата си. И хубава фигура, и отработени маниери.Преподавател в един колеж.Достолепен господин. Неговата съпруга е моя бивша колежка.Също страхотна жена,сърцата ,добродушна,отзивчива и много находчива в работата…Не бях много близка,няма време за близости,когато работиш.Истински…Качваш колата след работа и си отделяш време за възстановяване…Е,поне засега е така… Та ,тази колежка през ранната есен се разболя от простуда …И повече не стана от леглото си.Събори я страшна болест и напълно промени живота й,живота на мъжа й и цялата фамилия.Промени се и нашето усещане за живот,отношения и норми на човешко достойнство.Край тях. Жената за кратко време се превърна в една сянка ,почти неподвижна в количката,когато я разхожда съпругът й..онзи мъж,за който започнах да разказвам… Така всеки ден,всяка нощ и всеки миг той е при нея.Не знам кога намираше време да отиде в дома им,да купи любимите й хрускави кифлички за закуска и да дойде да я храни…като в същото време й разказва за децата и за новите занимания на внучетата…а тя,претръпнала,обезсилена и с почти невиждащ поглед поглъща всеки звук ,жест,усмивка…И,когато се нахрани,неизменната прегръдка съпружеска,че и този ден е започнал… Така-цялата есен. Зададоха се празненствата.И,когато решимхе, че ще си правим парти,дойде този мил и неповторимо красив с поведението си мъж и предложи да бъде нашият „Санта Клаус“.Вцепенихме се.Разбира се приехме,разтърчахме се и всички наши връзкарски контакти се взривиха.Без ФБ и интернет.Просто, всеки от нас предложи този мъж за „Санта Клаус“във всички възможни познати и близки ,и непознати и неблизки.Даже на бензиностанцията,която ми е зад метростанцията го поканиха… Всеки ден този човек тръгваше да носи радостта на другите,а после,с припечелените парички идваше при любимата си жена,показваше й ги ,после съставиха списъка и накупиха подаръците за своите дечица.И за приятелите,колегите и т.н… Онзи ден нашит прекрасен и красив „Санта“ ни ги поднесе ,заедо с всички руги подаръци..Всички онзи ден се радвахме на подаръците си ,а на това малко изискано пакетче от двамата неповторими наши близки хора,плакахме.Без изключение.Това за мен е един морален допинг…Особено,когато мъжът съблече яркия си червен костюм и се отправи към стаята,в която лежи неговата жена,нашата колежка…Че дори идвайки,смъртта,може да бъде отменена…Подчинена на любовта,съзиждана от много години между двама австрийски учители…Сега разбрах че снощи е имало и „концерт“ от бивши и настоящи техни ученици….Било е невероятно… Защото моралът и любовта не започват от днес. Лично аз се зарекох… Пред очите ми се разказа една приказка за човешките ценности на един мъж и една жена.Пренесоха света върху ръцете си ,за да са в него,във света,заедно, докогато може… Честита да им е Коледата!Дано съдбата е милостива и донесе облекчение,за което се молихме всички от месеци… Днес лично ги поздравих и прегърнах! Та това исках да споделя…За моя най-красив „Дядо Мраз“ тази година!
