„Чукан боб с коприва“
Много ясни спомени имаме всички от детските си години.
Всеки сезон ни е свързан с вкус,мирис, празник.
Ние ходехме редовно при баба ми и си празнувахме според тамошните „троенски“ обичаи.Хайде,не се смейте.В онзи мой период имаше голяма веселба .Имаше „строй се,преброй се“. По-големите ми братовчедки и братовчеди яко ни командваха.И така минаваха изключително красиви дни и седмици.
Пролетно време идваше Лазаровден,Връбница.Великден…В такива дни всички си имахме задачки,които големите стриктно спазваха.Една такава весела седмица,баба беше набрала пресна коприва.Ухаеше на зелено.Определи ни и кой какво ще прави.На мен се падна да „наглеждам тендежерата с чорбата.И то каква!
Чукан боб с коприва./Който не е ял такава вкуснотия,няма представа от българска кухня/.
Никой не ми каза,обаче,че тази манджа трябва непрекъснато да се пази и да се внимава да не кипне./Повече кипи и от мляко,ви казвам/.Аз поогледах кухнята,тенджерата,в която къкреше“счукан боб“,суха чушка,и още част от копривата/.На дъсчицата с подправките баба беше нарязала и свеж джоджен.Ухание,казвам ви,неземно./А този „чукан боб“ се счуква в една чутура.Голяма, дървена.Купена е от панаира до Троянския манастир в Орешака/…След“погледа ми“ към тенджерата хукнах към децата на широкия ни двор.И моментално забравих всички манджи и тенджери.Играехме на криеница.
Докато не пристигна любимата ми леля. Да прибере братовчеда.Строго ме извика.Излязох от „укритието си“.Заведе ме до кухнята и троснато попита дали не забелязвам,как една печка пламти и от полупразната /вече/тенджера се вдига пушек.
Ами,как да забележа,като нищо не се виждаше и мирише на изгоряло.Само джодженът за бившата супа се зеленееше на дъсчицата до печката.
На другия ден бях наказана да“чукам боб“ в чутурата. И всички деца от родата надничаха присмехулно зад предпазната ограда между двора и градинката на баба. А после искаха и те
да“чукат боб“. Но за тях нямаше наказания,а удоволствие…Аз роних сълзички точно 1 вечер ,На другия ден бях на фестивал с акодреончето в Ловеч,а после олимпиада по математика.А счуканият боб се оказа бариера непреодолима…
Такива едни бабини манджи си спомням от красивия „троенски край“.
Знайно е,че всяка моя историйка е лична и истински изживяна…
/Онези нашенци,от Кенсингтън и Уиндзър ,имат други традиции,смущават се от нашенските./.Но на мен точно,не ми влияе сградата в Кралство Великобритания.Далече е.А и те ядат коприва.Но без „чукан боб“.
/Спомних си,докато страдам от ушите ми след Ковида/.
