Докосвам ги с ръцете и с ума си
и миналото оживява в миг…
Завръщат се безмилостно с гласа си,
и с вятъра си тръгват всеки път.
Вали в душите и разлива вино –
червено като стара кръв.
А питата и божието име
разкъсваме на кръст за сетен път.
И с грешките, смъртта си надживели,
съмняваме се даже и в отвъд…
Защото все не можем да приемем,
че с всяка плът загива и духът.
Но житните зърна не ще покълнат.
Безродна е най-черната земя.
А мъртвите не могат да се върнат.
Тя мъката… за живите била…
*Милост за живите
Гийом Аполинер
Напред към съдържанието
