Вечеринката – ескиз
Поканена на празник…Рожден ден на известен у нас мъж.Добре образован,добре работещ,добре спечелил…
Всичкото -много ,много приятно звучи..
Вътрешно се свих,прегъна се сърцето ми…вечеринката е обявена за 21 часа.Вечер,вали,плющят гумите на автомобилите,плъзгат се светлините по сумрачните сгради,балкони и лампи,надвесили главите си любопитно над улиците…красиво…аз допрегънах сърчицето си и потеглих за партито…Както е по протокол и от сърце……подготвих си поздравлението.Цветята – също.
Дълги години колега,приятел,единомишленик дори понякога…
Как се събраха събитията …Неузнаваеми сме …От това,което се е струпало върху раменете ни,от това което е пролетяло през сърцата ни…
Дали да мисля още какво е било?Не,няма вече време.паркирам скромната си“ Корса“ сред искрящите от скъпотия и новост возила…паркингът е с охрана,строга и почти военна.Пропуски,покани,проверки…Боже,къде съм пристигнала? Нали е частно парти?Нали той работи за себе си?
Защо така изглежда – като партийно мероприятие…Започнаха масово да пристъпват към входната врата поканените величия и не толкова величия…Странна,комично-трагична смесица от елегантност,натруфеност,изкуфялост и пълно отсъствие на финес…
Помислих си:някогашните ни служебни купончета искряха от искреност,от смях,който беше валиден само за участниците във веселлбата…Стоп!
Точно тук се отцепи разликата и рухна представата за празник…Изсипа се през улея с дъждовна вода надолу по улиците из Бояна…Казват,нямало канализация и добро оттичане тъдява…
На връщане пак се сетих за канализациите в Бояна…Та само от това тържество на новоизлюпени буржоазно-социалистически демонстрации парите за липсващото съоръжение щяха да се съберат,ако…ако бяха законни и с платени данъци…
Ей такива едни мисли ме споходиха.Упорито не си спомнях нито дамичките ,облечени в един микс от модност,миришеща на безвкусица,нито господата,които имаха толкова странни физиономии и толкова нелепи погледи,че ми доскуча…
Празнуващият мой колега,приятел и съмишленик някогашен се появи,прегърна ме и за миг се спогледахме…После изчезна,заедно със секундната искрена усмивка…Стана ми ясно-той е подменен…Като онези деца от легендите…Само че,тях са ги подменяли още в пелените им…
въздъхнах.Бавно си взех любезно поднесената чаша с красива форма,искряща от истинската напитка…..Наистина,скука…Добре че започна концертът,подбраната музика с живи изпълнители…
От интелигентна дискретност ще спестя имена и репертоар…само си помислих тъжно:
От интелигентна дискретност ще спестя имена и репертоар…само си помислих тъжно:Всичките са дошли да празнуват нечий рожден ден,юбилей…ясно е,не са му и приятели даже..нито доброжелатели..Гъмжило от подкупени или подкупни политици и политички,журналисти,всякакъв калибър, предприемачи или прекупвачи…
И певци и певици..За тях ми стана още по-тъжно…Защо изобщо се появяват сред такова гъмжило от ръмжащи,гъгнещи,грачещи и писукащи некалибровани индивиди…Нима славата им е малко?!Нима уважението на истинската публика нищо не означава за тези хора на изкуството?!
Тихомълком си тръгнах…вътрешно.После и чашата остана на подноса..Искряща от истинската напитка в нея…
Бавно прекрачих прага на огромния дом…Свличащите се потоци вода не заглушиха красивата музика вътре…Защото тази музика,мелодията и отзвукът се сливаха с един надвиснал като батискаф купол на празнотата и безсмислието на един личен празник.Превърнал всичко наоколо в улей …През който се оттичаха ценности,култура,морал и благоприличие.
Не е за вярване,но веднага кликнах на „Корсичката“…Бавничко се спуснах към светлините,мамещи към града. Обвит с улеите на дъжда..
Уж пролетни,пък достатъчно мътни улеи…
Корпоративната вечеринка в чест на един личен празник беше свършила..и беше изтекла през пролетните вади…
Но тук моята фантазия свърши.Прозата обви всичко наоколо…
Почти като във „Великият Гетсби“на Скот Фитцжералд.
/С уговорката,че това празненство беше преди няколко години.Знаете,че не си измислям историите.Истински са.Не ми тежи на съвестта суета или снобизъм. Боли ме за бедността,на която ни подлагат простите,неуките и алчни властници и продажници/.
