Проницателен поет беше Р.Ралин.
Не дооцени,обаче, злобарите.Те помитат,всичко и всички.Да, и себе си също.И са като автоимунно заболяване.Част от обществения ни организъм.Случвало ми се е да надникна в някое магазинче.Мъничко на глед,но зад щанда грейне една усмивка,кичур коса се метне през очите.Прииска то се да си купиш ренде или резачка за лук,и въже за пране.
Надниквала съм в някакви халета за маркови дрехи или в мол ,или с праг към прашната улица.Лъхне те блудкав мирис на одеколон „@лядь“ и се отказвам да си търся така модните днес панталони от изкуствена кожа.Край.По тази причина се отказах миналото лято/ есен рокля да си купя.Край,казах си.Ще тангъркам с джинсите.И така нататък.
Та ако има нещо неразбираемо,това са автоунищожаващите действия на безпаметните злобари.Масово е бягството от такива.Не само в магазин,но и на доктор избягвам да ида при негативци.Нещо те спъне .И толкова.В такива случаи си казвам,колко е хубаво,че съм изучавала толкова много физика и всичките подраздели.И ако трябва да се изпише интегралът на злобността,то той би бил като онзи интеграл,за движението на бумеранга.
Толкова, в края на месеца Януари.
А предстои онзи очарователен Февруари с Деня на влюбените….
А дали ще сме и ние в този красив ден- нека почакаме . Само две седмици…
