Неотдавна.Когато свободно се движехме из разни места,за да се насладим на красива природа.Или весело да ѝ се порадваме .Бях в една долина,с полезен въздух за хора с болни сърца.Имахме сериозна програма и никакво време за пилеене.Една от посетителките постоянно искаше да си поговорим сепаратно. Искаше ми се да си тръгна по-раничко и затова директно попитах какви допълнителни проблеми иска да сподели.Въздъхна жената Унило ме погледна и каза,че има син на 11-12 години.който започнал да куца.И то много забележимо.Мъчително ѝ било да го вижда така.Като сакат А до 6-7 годинки нямал никакви признаци за дефект или подобни двигателни проблеми.Помоли ме да им гостувам някой ден и да понаблюдавам странното куцукане на детето ѝ.Съгласих се да се видим след две седмици,защото имам повод да си почивам няколко дни.Така и дойде приятното майско пътуване отново към долината на „леките сърца“.След заниманията,тя ме изчака и решихме да прескочим до нейното градче и да се видя с детенцето.Така и направихме. В обширния подреден двор срещу нас се зададоха две деца.И двете куцички.Едното слабичко.Другото доста по обемно.Поздравиха и аз веднага познах кое е рожбата на моята пациентка.“Слабакът“ се усмихваше .Протегна и ръчичката си.Другото се запъти към портата.Изчезна зад нея.Съседско приятелче.Доста по-голямо на годинки,а и пълничко.Почти неразделни са.От детската градинка.И до момента.Майките /татковците/се редуват да ги возят до училището в другия град.Социалните се съгласили,защото са съседчета и куцички.Поседяхме.Майката донесе кафето до беседката.Беше забравила,обаче,сметанката.Малкият забърза към къщата,за да я донесе.Почти се затича.Без да се клатушка,както ми се стори.В бързината,изпусна кутийката. Бързичко се върна и пъргаво се наведе…С усмивка и дружелюбно ни донесе всичко.Гледах ..Детето бе преобразено.В главата ми ,като светкавица премина един житейски епизод от България.Отдавнашна случка-експеримент на български хирург./случайно бях прочела благодарствени писания от един провинциален вестник през соца/.Помислих си,земята ни не е голяма.И ние всички човеци сме подвластни на еднакви „навивки“- свои ,неволни,състрадателни…Реших се да повторя някои чисто „майчински молби“:да донесе още плодове от кухнята,да отнесе чашката ми.Детето забърза…Отново почти тичаше.Почти забравяше „ритъма на куцукане“.Ами да.Подозрението ми се потвърди.Не бързах повече.Поостанахме в уютната градина.По майски ухаеше и на люляк.Поисках си. Малчуганът се протегна,подскочи,за да откъсне най-свежите клонки с цвят. И дотича ,да ми ги поднесе.Майката беше като омагьосана. Забрави за „сърдечния задух“.Да,детето се движи нормално.Не куцука.След малко съседското приятелче надника през оградата.Нашият мъник заситни куцайки към него.Ами даааа.Състрадателно,дружески.Изпратиха ме .Аз помолих майката да „раздели“ някак си момченцето си от въздействието на съседчето.Неволното подражание е присъща за човеците.Във всяка една посока.След време…Отидох да гледам тенис турнир на мъника.А съседският му приятел викаше най-силно…Такива едни работи стават с нас.Винаги намираме начин за солидарност,съчувствие или подражание.Със сигурност,всички по различен начин съчувстваме.
