Празнична вечер е.Свети Андрей ни мироса днес.Направи своята обиколка над света.Подари ни своите копнежи за здраве и красиви идващи празници.
И аз си го отбелязвам.
За мен този ден е много специален и наистина си направих програма,достойна за Празника ми.
Който предстои да се изживее отново …
В тези часове рядко поглеждам към телефона или към неговите приложения.
Днес също така се случи.Изключих сигналите и потънах в приятелския си кръг и неделната меса в красивата катедрала над Дунав…
Само тежките и обледенели клони на дърветата проблясваха встрани от пътя ми…подгонени от замъглените фарове.Зимно.Монотонно.Завръщане към делника.И си спомних… онзи красив и самотен руски самовар във Виена.И неговия притежател.В мъгливото утро на предишната зима…Защото беше мъгливо.Защото беше напрегнато…И незабравимо кръстосване на пътя.Насред Виена.
Сега пък ми беше спокойно.Слушах „указания за движение“ и си мислех за „моите неща“…такива неща носят и нужната оценка на реалността.
Когато си сетих и за изключения си телефон…Със самото му проблясване в мъгливия въздух на колата ми,видях пропуснатите обаждания…Няколко.Две от тях…от достолепния ми приятел и собственик на „руския самовар във Виена“…Какво приятно нещо е приятелството,родено от критични мигове на един светофар!
Тези,които могат да обичат,разбират.Тези,които ценят любовта и чувствата на своите познати и приятели-също разбират.Да спечелиш такъв приятел,като този влюбен в своята рускиня-пианистка мъж,това е наистина ценна принадлежност към живота ми.Звъннах и изслушах трогнато и смутено поздравите и пожеланията …Не се притеснявам да споделя-красиво е такова приятелство.Дава ти един нов поглед към голия зимен посивял ден.Насища го с едни непривични за мнозина от нас чувства.Чувствата на една любов.Вечна и красива.В тази любов на моя достолепен приятел няма място за деца,внуци и други персони.В тази любов е само той и неговата любима и незабравена до мига пианистка от музикалния свят на една оперна трупа.И нейния диригент.С красивия спомен..Самоварът насред Виена.В средзимното утро.
В съседния свят сме ние.Когато можем или искаме да разберем и съпреживеем любовта на достоен приятел.
Тези чувства са неделима част от друг живот.И друга лична драма.Или щастие.Винаги има и разделителна линия.Между две пространства.Които са в една особена координатна система.Наречена „любовта на живота“…За всеки е в различно време и място.
За мен тези две особени пространства са обвити и с топлото излъчване на „руския самовар.Насред Виена“…
Видян и незабравен от мен миг.
