„Къщата за кантонера“.
В края на всяко малко градче има по една такава къщичка,която е собственост на пътните служби.Там настаняват да живеят кантонерите,заедно със семействата.
Онези,които не знаят,ще „светна“-хората които проверяват даден участък от пътната мрежа,почистват слоговете и канавките,когато е необходимо….И ред други малки дейности.На тези хора давах униформи,имаше и телефони по места,за да уведомяват началствата за състоянието на пътния участък.
В такава къща живееха Тинчето,братчето,котето Минчо, баща ѝ/кантонер/ и майката,продавачка в сладкарницата на центъра. В последните седмици стана много зле;всичко се обърка в тази къща на края на града. И тази вечер таткото се прибра пиян- не вървяла работата, имало вероятност да го съкратят. Щом си дойде,поиска вечеря,а майка ѝ си беше легнала на дивана.Болна е от няколко седмици- ковид и след ковида почти неподвижна остана с големи болки в краката. Тинчето остави домашното недописано и се втурна да сервира на баща си. Но той искаше майка ѝ да свърши това и вдигна скандал. Отиде до дивана и грубо смъкна болната си жена на пода. Подритваше е няколко пъти. И тя пропищяваше от болката и ударите му.Тинчето сграбчи Минчо и изхвърча от къщата. Смъкна се по циментовите стъпала. Приседна уплашено на скамейката пред къщи. Наоколо няма други хора. Няма кой да чуе писъците на майка ѝ. Нито да види нейното хлипане над главичката на Минчо. Мрак,какъвто само в края на юни може да е.Топъл,лепкав,под звездно небе.Над шосето до малкия град.Рядко профучава и някоя кола. Утихна боят над майка ѝ.Чува се само как се опитва да се примъкне обратно на дивана. Тинчето не вижда това,тя чувства и знае,че е така.А уж учи за матурата.Че може догодина да кандидаства някъде за следване.Искаше ѝ се да е медицина.Но дали ще се справи в тази отровна обстановка? Ех,ако не беше този ковид и малкото братче щеше да е живо…Почти заплака Тинчето. Котакът Минчо я погали с лапката си.В тъмницата на юни.
Но наблизо прошумоля спираща кола. Поприглушени светлини.И се дочу нежен женски глас. Пита как да стигне до хотела в парка. Хлипаща,Тинчето протегна тънката момичешка ръка малко вяло. Жената се приближи като видение-ухаеща на фин парфюм,светла дреха под фаровете.Тинка разтърка заплакани очи. Не е съвсем видение. Тиха, светла и с нисък глас, идва една жена. И полъх на омайващ парфюм.
Тинчето посочи отново как да стигне до хотела в парка. Жената благодари,поогледа в сумрака момичето и предложи сандвич. Имала в една торбичка,за из път. И скоро ще си легне в хотела в парка. Не е гладна. Донесе сандвичите и тихо продължи,как утре ще прегледа една полуподвижна жена и ще насрочи операцията ѝ. Даже доверително заяви,че много бързо ще се оправи болната…
Тинчето стисна котака Минчо доста силно и рой изписука. Жената леко се засмя. Отново полъхна замайващият парфюм,понесен към отбивката на пътя.
Тинчето примигна и делово се осведоми дали не е небесен ангел тази светла фигурка. Смях в мрака и отдалечаваща се сред облак ухания светла фигурка.
От утре ще започне да оздравява майката на Тинчето. /Въздишка и надежда на едно момиче от къщата на кантонера./
Понесе се след фаровете и „светлият ангел“. За да пристигне в хотела сред парка. И утре да прегледа майката на Тинчето,жената на кантонера.
ПС. Трудно ми е да повярвам,че има ангели небесни.
Но лесно ще се съглася,че има на света около нас „разпечатка на кармата“. 
От 1.02.2024
