Лекарства от „представителството“.
За лекарска жена, Ива беше изключително скромна. с Иво не беше плод от дълга любов. Напротив,спонтанна симпатия между тях,по време на медицинска консултация. Иво беше женен дълго. Нямаха деца и вече бяха решили да се развеждат със съпругата. Тя имаше своя лекарска практика не страдаше от раздялата. Затвори себе си сред диагнозите и съдбите на дългогодишните си пациенти.
Иво ,напротив,мечтаеше да има детенце.Но се спираше от хорските приказки и мнения.При това,не работеше с пациенти.Беше поел мощно представителство на медицинска фабрика за Западна Европа и Близкия Изток. Многото работа и парите притъпяваха липсата на женска топлота.Но,ето,Ива дойде за консултация по лекарствата,които бяха ѝ изписали да ползва немски доктори.Тя,решила да попита директно представителя в България.В края на отпуската си.Преди да се върне към „германската“ си работа.Тихи усмивки,покупка на медикаменти за няколко месеца…Сбогуване…Но тихо предложение за „кафе отсреща“. Нови стеснителни усмивки.Синеокото момиче откровено споделя,че ако не работи в немско, майка ѝ няма да може да издържа и обгрижва сестра ѝ и болния баща.Няколко съчувствени фрази.Истомни погледи на самотния лекар.Леко докосване на ръцете под масичката на тротоара…Сини вълни в очите и…
Отмяна на утрешния полет за Дортмунд…Ах, тези ръце….И синият отблясък на очите…След няколко седмици,самотният доктор е в Дортмунд.Търси топлината на стройната Ива и тихият смътен облак на сините ѝ очи..А тя,признава,че е бременна и търси изход.Този път,позавехналият Иво сепнато се усмихва…казва,че иска да я върне при себе си.И,успява да дозамае главата ѝ.
След години познанство,знам че помръкват и погледи,и трепетните ръце позатихват…
Порасна момиченцето. Амбицията на Иво за бащинство е запълнена от любов към двете му Иви. Какво ли не прави един замаян син поглед! И няколко пакета лекарства от представителството.
ПП.Неотдавна ми писаха,че девойчето им се влюбило в момче от съседния клас.И той се казва Иво…
