Clara Müller-Jahnke, 1860-1905
Sonnenwende
Es fiel ein Blütenregen
herab auf Wald und Feld,
ein Netz von Sonnenstrahlen
umspinnt die grüne Welt;
das flammt und blüht und duftet
und höhnt den Glockenschlag,
als ging er nie zu Ende,
der süße, goldene Tag …
O Tag der Sonnenwende,
vollblühende Rosenzeit,
du hast mir ins Herz geduftet
berauschende Seligkeit!
Das pocht und glüht und zittert
und bebt im Vollgenuss,
als ging er nie zu Ende,
der süße, erste Kuss.
O Tag der Sonnenwende.
Слънцестоене Дъжд от цветове падна върху гора и поле, мрежа от слънчеви лъчи обгръща зеления свят; който пламти, цъфти и е ароматен и се подиграва на звъна на камбаните, сякаш никога няма да свърши, сладкият, златен ден… О, ден на слънцестоенето, пълноцъфтящ розов сезон, ти вдъхна в сърцето ми аромата на опияняващо блаженство! Който пулсира и свети и трепери и трепери в пълно удоволствие, сякаш никога няма да свърши, сладката, първа целувка. О, ден на слънцестоенето
