Познат от младини

„Познат от младини“.

Стефан мъчително се обръщаше към неотдавнашното си минало.Всичко беше така подредено и освободено от излишни интелектруални усилия.Един,втори и трети брак.Три пъти вдовец.Тъжно му беше,че няма онези прекрасни жени,които хранеха егото му с внимание и почти ласкателства.Но той и децата му,потърсили своеобразно доволство,не забелязаха как са се отчъждили.

Третото овдовяване се случи след кратък,двугодишен брак.Без страдания и ненужни никому жалби.Жената повегна и издъхна.Беше жалка останка от минала красота и финес.Остана благодарна за съвместното преживяване и остави имуществото си на него.Стефан това искаше.В момента и той остаряваше.Дори по-бързо,отколкото си мислеше.Суетната му мъжка същност не го жалеше пред огледалото.От там гледаше стар мъж,с хлътнал гръден кош. Скъпият костюм се виеше около мършавата фигура.Поугаснали очи.Смирен поглед…

Какво да прави?Имоти и банкови сметки-пълни.Гаражи с добри лимузини.Беше му нужна една,ако иска да „прескочи“ до морската резиденция,останала от последната жена…Но какво да прави там?Да зяпа морето,сам и празен. Бижута,дрънкат в една красива кутия…Лесни са за продажба..Искаше му се да продава,да продава…портмонето е ново.Купи му го пак тя.Там,насред Рим,в бутика на „Луи Вютон“.По стената прашасали картини на именити художници ,известни в България…Красив и скъп телефон,който мълчи трети месец….А зимата навън не утихва.Продължава да опразва душата…Вечерите натискат ръцете и очите…Нямат „работа“.Отдавна не беше излизал“ей така“…Зетят и щерката са на ски.Синът е с поредната си изгора на топло пътуване…Да,наистина е добре да се разходи.Навлече кокетния си балтон.Беше му го купила пак Жана.Този балтон се оказа любим през целите две години брак с нея.Излизането е спасението тази привечер…и тръгна.На протуара имаше продажба на печена тиква.Понечи да си вземе едно парче…После се сети,че ще го заболи стомах,ако е стара.Нататък към тролейната спирка му се стори примамливо…Много хора.С чанти,пакети и букети…Озърна се.Там ,в мрака няма негов човек.За какво му е букет?Краката сами го доведоха до бистрото,където посядваха с Жана…Определено му липсва тази жена…А той е над 70-те.Кой ще го погледне?

Сети се,че би искал да иде на хубав концерт.Но я няма Жана да се погрижи за билет. В бистрото- пълно с усмихващи се помежду си хора…Видя едно свободно място .В ъгловата зона на кръчмата.Уютно му се стори.Попита за мястото..Седналата там възрастна дама се обърна и кимна. „Няма ли да ви досаждам?“-процеди.Жената беше заета с порцията си пилешки котлетки.Кимна дружелюбно.Гледаше телефона си съсредоточено.Произнесе към екранчето: „Разбрахме се.Донеси само нова саксия,за да няма мухъл по сегашната.“Стефан усети,че не се интересува от цветя…Загледа наоколо дружелюбната публика.С Жана идваха често. Хапваха и после продължаваха по своите си работи…Най-често,скучно прибиране в топлия апартамент?…Ех,а у нас няма ни едно цвете,помисли Стефан.Обърна се към седящата жена и помоли за менюто.Тя го прехвърли.Свойски жест.Дояде пилешкото си и бавно отпи глътка вода.Минерална.Приготви се да плаща. Келнерът дойде и тя плати. Заедно с това попита за поръчката му и защо отдавна не е идвал. И къде е хубавта госпожа? „Почина преди месец“-измънка Стефан.Съседката сепнато се обърна. Имърмори съчувствия. И стана веднага, излезе. Стефан не успя да реагира, даже. Донесоха му поръчката. И едва сега забеляза забравения на масата хубав телефон. Няма на кого да го предаде.Келнерът е в другия край на бистрото и се залива от смях със седящите там клиенти…Телефонът мълчи,вечерта напредва…реши да си тръгва. неволно взе красивия телефон,ще намери начин да го върне на жената.А наоколо са подпийналите посетители…Знае ли човек какво ще направят със скъпата вещ…Прибра рестото,и се отправи навън.На тротоара,все пак,реши че ще си вземе печена тиква.Сезон е.Затътри се към дома си.По навик надникна в пощенската кутия,празна е.Асансьорът изскърца и го отнесе на 4 етаж.В антрето свали пухкавия балтон от скъп туид…В джоба се тъкаляше безмълвен телфон на непозната жена от съседския ресторант…Бавно си пусна новини ,заля го злъч и простотия…Превключи на някакъв концерт…Жана би взела билет..Амааа.Огледа се.На старинния бюфет беше само фотиграфията на починалата последна съпруга.До снимката имаше празен свещник. а не се сети да купи стръкче цветеи да постави във вазичката. И в цялото жилище нямаше цвете…

Само в джоба на балтона му лежеше телфон на непозната жена,която ще си сади ново цвете в нова саксия…Стефан въздъхна.Утре ще решава как да го върне на мълчаливата непозната.

А на мен,пък,този Стефан ми е познат от младини…

Ще доразкажа историята.