„Цитаделата“.
В дни на недостиг на морални репери ибичам да се посъветвам с някоя отдавна прочетена книга или добре описани сюжети.Не съм нито литератор,нито коректор ,но реших и направих тази спирка в последните дни.
Четивото е от Арчибалд Кронин, „Цитаделата“.
После споделих с някои свои близки хора.Оказа се,че и те имат потребност да преогледат такива сюжети.Колко много сме се поучили през годините след първия прочит!!!
Искам да си спомням наистина без гняв всяка своя крачка.Всяка ситузция,която скапаната ми съдба е опаковала за мен.И е изпратила по своята божествена поща до „адреса ми“. Нима не е велико,че и други са изживели подобни неща,невероятно много по-рано…И са разказали по такъв начин за поколенията !
Не е онова тъпо потъване в задоволството да си груб,жесток или циник.Не е себичното самосъжаление.Спосопбността да четеш между редовете на годините е опиянението от всевъзможните виражи на живота.Не само твоят,а и на другите…
Истините проникват в душите ни като смола…Полепват и опияняващо ни връщат към добрите извори на спомени и съдбоносни спирали..
Таакъв е самият живот.Достъпен за всеки жив човек.И възможен за преразказ от добри зрители.
