В пролетната нощ тъмнината залепна до прозореца.
Запалиха се звездите.
Една пеперуда повдигна крилете
И долетя.Запърха смутено,
сред малия кръг светлина.
Потрепери ,и се завъртя в своя танц неистов.
Хванях я неловко в своите човешки ръце.
Три пъти отблъсквах към мрака малката топчица.
А тя- като живо сърце.Заблъска съдбата си.Яростно,отчаяно избра гибелния блясък..Аз безпомощно не посмях да прекъсна този сетен танц.
И…свърши бешумно под кръгчето светло на изкуствената лампа.
По дланите ми остави златния прах на своите крилца.
