Когато здрач надникне през прозореца отворен
и лек ветрец раздипли бялата завеска,
приседни на пролетта в обятията свежи
превърни си чувствата в мелодия.
Нека звуците да полетят над стихнали дворове
И нека да разкажат как е тъжно да си сам,и по принуда
Защото често някой някого оставя,а и животът го е победил във мрака свой.
Но в пролетната дивна вечер,
омаята на звуците ще каже,
че любовта е светлата следа на много други пролети предишни.
О,мили спомени,донесли ми мелодията ранна
това,което вий ми казвате във мрака,
аз знам,любов е неразделена.
30.03.2025
