Коте с „есенна“украса
Петя се опомни чак след последната спирка на автобуса.В края на града.Слезе,по-скоро се смъкна,и се повлече към блока ,който тя нарича“резиденция“. Обвит с много зеленина наоколо,пораснали дървета,засенчили пътеката.Влачеше краката си,обувките се промушваха през прорасналите треволяци. Блузката потрепваше от приглушеното ѝ хълцане.Трудно овладяваше хлипането си.
Пламен днес ѝ оповести,че ще се жени.Но не за нея. И предложи да продължат срещите си,понеже нищо нямало да промени чувствата им. Петя се олюля от такава наглост.
И сега.сред храсталаците около блока,наведе още по-ниско главата си.От мъка и безсилия пред реалността.Всичките две години са били лицемерно подхранвани като любов.Пък,то е било чиста поробия откъм чувства и непочтеност.
Опря се на дървото до нея.Обгърна го с ръце и зарида. Стържещо,стенещо,силно горчиво ридание. До безсилност.Челото се опря в един чеп.“Милата брезичка,колко ли е страдала,че е разрязвана. Също като моите чувства“- помисли си Петя.
Нещо влажно докосна челото ѝ.После смъкна сълзата от бузата ѝ.Беше едно рошаво котенце,хилаво,очевидно гладно и опърпано,мръсно и шарено ,като все едно затрупано с есенни листа.Гледаше я със зелени гуреливи очички и промяукваше жалостиво. Помисли си: „И ти ли си ничие,като мен?“. Котето се притисна до коляното ѝ,обви с лапки крака ѝ. Примъкна го към себе си,гушна го и се изправи край брезичката.Поглади ствола ѝ.Леко влажно от сълзите беше прекършеното клонче,превърнало се в чеп.
Понесе пъстрото си откритие към дома.Искаше ѝ се да даде цялата си останала любов. Мърлявата животинка притихна, върху едно малко килимче-мръсна сплъстена пъстра козинка в есенен цвят.Раздрана музунка и гуреливи очички.Но зелени .Така заспа.Петя си записа посещение при ветеринар за другия ден. И притихна в пухкавото одеяло.
Ветеринарната лечебница беше наблизо и тя положи котето в една стара пазарска чанта. Докторът огледа пациента си внимателно.Предписа хигиена,витаминки и назначи ново посещение.После към Петя обърна усмихнато лице и каза: „Аз съм Тони,от 9-ти Б клас.Бях влюбен в теб,но вие ,каките,гледахте към абитуриентите. Нас не ни забелязвахте“Наистина ,никакъв спомен от познанство нямаше Петя.Но кафето отсреща приюти двамата за спомени и смях.И едно пъстро коте в чантата.С лъскава есенна козинка мъркащо в унисон със слабото слънце.Вече е предзимно.Брррр—
