Смущаваща и непрогледна пелена от мъгла.Шосето губи очертанията си.Едва видях червената светлинка пред себе си и спрях…То,закъде и да бързам,тази карантинна реалност.И музиката то радиото една такава-неясна.И новините през половин час…Унило.Поне да се виждаха зимните нивя отстрани.Уви,не.Мъгла.Унило ми се предаде и на мен вечерта.Топлината на дома ми.Къкри чайчето…И,познайте от какво е – Сухи ябълки и мурсалска билка.И аз едва стигнах до кухнята.След толкова лошотия от последните дни…А и датата е свързана с още една моя лична загуба -моята свекърва.Още рано сутринта минавайки край един параклис -поставих свещица. И така отминават дни и вечерни часове,Разсъмвания и непрогледни човешки мъки и щастия.Наистина,колко можем да издържим?Спомних си много и различни истории.От „моя Ноември“ и ноември на други хора…Близки са ми.Преди време Снежинка пострада.Поболя се,тръгна да се лекува.И стигна до Виена.Помогнаха ѝ.Стабилизираха я.След изписването,,веднага отидохме до един познат фризьор.Наблизо да клиниката.Момчето положи много грижи и я докара като абсолютна свежарка.Грейна къдравата ѝ грива.И очите светнаха…Ех,тези Снежкини очи…Въгленчета.Краткият зимен ден няма много опции.И бац-на летището..Нямаше и карантина тогава.Седнахме,пийнахме кафенце,май добавихме и коняче…/Е,по 25 грама са тука,де/.Раздяла,обещания,приятелски прегръдки…и полет до дома .Напразно очаквах да ми звънне или напише как е пристигнала.Знаех,че има малко внуче,а снахата понякога кара и нощна смяна.Затова няма как да я посрещнат.Но тя мълчеше…И на другия ден,и на по-по другия…Тревожно и обидно ми стана…Някак си…Аз звънях,бе отговор оставах.Завъртя ме отново времето.И все се надявах,че не съм заслужила такова мълчание…Тази слънчева наша дружба чак така да не може едно съобщение да заслужи…След повече от 2 седмици,на прага на нощта,Снежито се обади.С две гипсирани ,оперирани ръце,изпочупена и бинтована…Боже…Какво ли не се случва.Открита е край контейнер до дома ѝ.Опръскана с кръв и кал.Един бездомник-клошар,отчаян и вероятно пиян…Нападнал я. Да вземе последните ѝ парички …Цели 15 лева и стотинки.Останали след операцията във Виена и таксито от летището…Все още се лекува.Крехка е и психически.А намери сили да ми каже -Нека си живее и страда своята съдба.Но защо дочупва чуждата?Знаете,че не измислям истории.Само ги припомням.А днес си помислих още :ако се случи в карантинна вечер,колкото и да викаш за помощ,няма кой да мине.Мъгла и студ…Иначе,всички са милостиви преди Коледа и след драма…
