Козметичната маска с краставици.Когато бях достатъчно млада и току-що дипломирала се. Детето ми тичаше наоколо.След това цялата тайфа/дете,съпруг ,свекърва и приятелите/решихме да се почерпим в сладкарницата“Пролет“ на Булеварда.Тъкмо няма да влачим и количката/за двегодишния фъстък/. Беше време за конячета. Нямах много представа каква е разликата с уиски.Смело си поръчах 100 грама.Погледнаха ми уморената от „защитата“ физиономия.Но,когато си на 23-4….Хич не се замисляхме какво ни очаква…Просто-есенен следобед.В работно време за другите. И тайфа студенти и едно внуче..С красивата си баба.И моя свекърва…Абеее-панаир ви казвам.И както сме се вторачили в събитието,което току-що сме преживели,появи се една бляскава жена.Стройна, тъмнокоса,с шумна свита./даже и от нас по-шумна/. Беше с много грамадни и тъмни очила.Дочакахме си напитките.Синчето/тогава бе с тънко гласче/се провикна“И аз искам“.Шумната съседна компания се заоглежда към нас..Ситнушкото повтори желанието си.Аз все още бях под преживяното напрежение от тежката защита на дипломния ми проект.Притиснах си рожбата.Някак си бях смутена,че трябва да откажа единственото му желание днес. Свекървата ми измъкна от чантичката си едно шишенце с плодово сокче. Домашно и малко зеленикаво.Защото имало в него и краставичка.Обясняваме ние.“Бляскавата“ жена от съседната маса дочула нашите колебания. Светкавично реагира на думичката“краставица“. Свали си очилата.Лицето подуто и зачервено,ама много…Като плондер.Подръпна ме за ръкава на шлиферчето ми.Свойски изрече: „О,никаква краставица.Я,вижте ми физиономията“.Какво да ѝ гледаме?Обикновен плондер. И заразказва,че е ходила преди дни на козметичка,направили ѝ маска със сок от краставица.Сега се съвзема от алергичния си ад.Пък моята свекърва си защитава изделието ревностно.Краставицата е купена от баба Кунка.Която идва от Панчарево да продава своите вкусотии под нашия балкон…И цялата Махала си купува от нея мерудиите .И прочие доводи.Накрая закова:“А пък и аз съм аптекарка“…Бляскавата жена с усмивка изслуша и каза: „А аз съм Йорданка Христова.И няма да близна краставица до края на живота ми“.После разбра защо сме там.Поздрави ме с една незабравима песен/Песен моя,обич моя/,а единият от нейната тайфа свиреше на пианото.Тогава,в сладкарницата“Пролет“ .Пък бе ноември.
И се е казвала ресторант „Дълбок зимник“.По-късно научих,че там се е родила и песента „Ален мак самотен“. И съвсем не била „социалистическа“.И е било след жестоките битки при Чаталджа.В едно съвсем друго българско време.Друг път ще споделя и за маковете.И за автора им.Пък днес заваля първият сняг…А аз си спомням за козметичната маска от краставици…На Йорданка Христова.И моето дипломиране…Амааа такива са нещата от живота.И не е време за таратор.Проза,спомени за краставици и сняг навън.ПП.Посвещавам на мама Адриана-моята свекърва.Отишла си от този свят точно преди 14 години.
