И отмина снежният ден.Като някаква смътна фантазия насред карантината.Дори не си даваме сметка,че изкарахме есента и половината зима в закрити пространства.Наричани от нас „дом“.За благозвучие.Разбира се,илюзията за уют се преметна и се превърна в уморителна,монотонна ,минорна тъга.Без да искам,спомних си „Вълшебната планина“.Без капка допълнително основание.Не,наистина!
След аутодафетата на хитлеристките и комунистически изцепки с изгарянето на ценни културни украшения,цялото скромно човечество се съгласява да се отнемат всички белези на тържество на ум и цивилизация…
Без да се натрапвам на културтрегерите,съмнявам се в тяхната култура и искреност.Съмнявам се във всеки признак на натиск над биологическата ни същност.Съмнявам се в хуманността им.Както се съмнявам и в тяхната вечност.
Раните ,които ще понесем като отделни хора,семейства,влюбени и разлюбени родители,жени,мъже,деца-за това ми е огромната болка.
Ще отмине карантината.Ще отмине и пандемията.Стабилността на мирния свят не е нито в един кабинет или лаборатория.Всички усещаме съвсем малка част от цялата глобалистична несигурност.Личностните оценки не са достатъчни.Има една всеобща закономерност,обаче,която се нарича „динамично равновесие на системата“.Това е опит да се превърне в константа точно това“равновесие“.Не съм сигурна,че е постижимо решението.Няма данни за стабилност.Защото виждаме как пред очите ни се стичат буквите от лозунгите за хуманизъм и равнопоставеност.
Все пак,“скокообразното развитие“ на обществата не носи никому хармония.
И,наистина,емоционалната нестабилност на обърканите и слабообразовани властници ,носи и очакваните за нас страдания…
Ще се „стопят“фондациите“ им,ще се прелеят в лабораториите на неподготвени „идейни“ сътрудници.Веригата пуши.
Това,обаче,не е рестарт.А истинска катастрофа за тези психясали асоциални мъже и жени.Те наистина нямат полови белези и усещания.И са малобройни.Няма как да станат милиарди.
Поне за мен е съвсем сигурно,че е зрима неподготвеността им за оттласкване на цивилизацията към противоестествени изменения.Генетично смущение с краткотраен ефект.
Както знаем,нито една нация не се е родила или преродила в нечий хомо задник.
Не звучи романтично.Или артистично.
Но,и това ще отмине.С цената на поколенския ни срив.Не е всичкото чудо за три дни.
Ще трябва да изграждаме отново своя нов свят.И без капка тъга по отминаващото.
Не постигнахме „светло бъдеще“.Но ще отстоим своето право на реалност.Някак си,по-човешко е.
И снегът вали,вали…
