„Съжалявам, но не искам да бъда император. Това не е моята работа. Не искам да управлявам или завладявам никого. Харесва ми да помогна на всеки, ако е възможно – евреин, неевреин, черни, бели.
Ние всички искаме да си помагаме. Хората са такива. Искаме да живеем чрез щастието на другия, а не – от чуждото нещастие. Не искаме да се мразим и презираме един другиго. На този свят има място за всички и добрата земя е богата и може да се погрижи за всеки.
Животът може да е свободен и красив, но ние сме загубили пътя си. Алчността е отровила душите ни, преградила е света с омраза и ни е заляла със страдания и кръвопролития. Развили сме скорост, но сме се изолирали. Машините, които дават изобилие, ни водят до недостиг. Знанията са ни направили цинични, интелигентността – корави и груби. Мислим твърде много и чувстваме твърде малко. Повече от машини се нуждаем от човечност. Повече от интелигентност се нуждаем от доброта и нежност. Без тези качества животът ще бъде пълен с насилие и всичко ще бъде загубено.
Самолетът и радиото са ни сближили. Самата природа на тези изобретения извиква добротата в човека, извиква за всемирно братство, за обединението на всички ни. Дори сега моят глас достига милиони по света – милиони отчаяни мъже, жени и малки деца – жертви на система, която кара хора да измъчват и затварят други невинни хора. На тези, които могат да ме чуят, казвам: „Не се отчайвайте.“ Нещастието, което ни застига в момента, е израз на алчността – мъката на хора, страхуващи се от човешкия прогрес. Омразата на хората ще премине и диктаторите ще умрат, и властта, която са взели от хората, ще се върне при хората. И докато хората умират, свободата никога не ще изчезне.
Войници! Не се давайте на сатрапи – хора, които ви презират и поробват, които управляват живота ви, казват ви какво да правите, какво да мислите и какво да чувствате. Дресират ви, хранят ви, третират ви като добитък, използват ви за пушечно месо. Не се давайте на тези изкуствени хора – машинни хора с машинни умове и машинни сърца! Вие не сте машини! Вие не сте добитък! Вие сте хора! Вие имате любовта на човечеството в сърцата си. Вие не мразите, само нещастните мразят – нещастните и изкуствените!
Войници! Не се борете за робство! Борете се за свобода! В седемнадесета глава на Лука е написано – царството Божие е в човека, не в един човек, не в група хора, а във всички хора! Във вас! Вие, народът, имате силата, силата да създавате машини. Силата да създавате щастие! Вие, народът, имате силата да направите този живот свободен и красив, да направите този живот едно красиво приключение. В името на демокрацията нека използваме тази сила, нека се обединим. Нека се борим за нов свят – достоен свят, който ще даде шанс на хората да работят, ще даде бъдеще на младите и сигурност на старите.
Обещавайки точно тези неща, жестоките хора дойдоха на власт. Но те лъжат! Не изпълниха това обещание. Никога няма и да го изпълнят! Диктаторите освобождават себе си, но поробват народа. Сега нека се борим да изпълним това обещание! Нека се борим да освободим света, да премахнем националните граници, да премахнем алчността, омразата и нетолерантността. Нека се борим за свят на разума – свят, в който науката и прогресът ще водят към щастието на всички хора. Войници, в името на демокрацията нека се обединим!
Хана, чуваш ли ме? Където и да си, погледни нагоре Хана. Облаците се вдигат! Слънцето си пробива път! Отиваме от тъмнината към светлината. Отиваме към нов свят – по-добър свят, където хората ще се въздигнат над омразата, алчността и бруталността си. Погледни Хана! Душата на човека е получила крила и накрая той почва да лети. Той лети към дъгата, към светлината на надеждата, към бъдещето, бляскавото бъдеще, което принадлежи на теб, на мен, на всички нас. Погледни Хана … погледни!“
a
„Великият диктатор“ – Чарли Чаплин, 1940.
