Коте с есенна украса

Коте с „есенна“украса
Петя се опомни чак след последната спирка на автобуса.В края на града.Слезе,по-скоро се смъкна,и се повлече към блока ,който тя нарича“резиденция“. Обвит с много зеленина наоколо,пораснали дървета,засенчили пътеката.Влачеше краката си,обувките се промушваха през прорасналите треволяци. Блузката потрепваше от приглушеното ѝ хълцане.Трудно овладяваше хлипането си.
Пламен днес ѝ оповести,че ще се жени.Но не за нея. И предложи да продължат срещите си,понеже нищо нямало да промени чувствата им. Петя се олюля от такава наглост.
И сега.сред храсталаците около блока,наведе още по-ниско главата си.От мъка и безсилия пред реалността.Всичките две години са били лицемерно подхранвани като любов.Пък,то е било чиста поробия откъм чувства и непочтеност.
Опря се на дървото до нея.Обгърна го с ръце и зарида. Стържещо,стенещо,силно горчиво ридание. До безсилност.Челото се опря в един чеп.“Милата брезичка,колко ли е страдала,че е разрязвана. Също като моите чувства“- помисли си Петя.
Нещо влажно докосна челото ѝ.После смъкна сълзата от бузата ѝ.Беше едно рошаво котенце,хилаво,очевидно гладно и опърпано,мръсно и шарено ,като все едно затрупано с есенни листа.Гледаше я със зелени гуреливи очички и промяукваше жалостиво. Помисли си: „И ти ли си ничие,като мен?“. Котето се притисна до коляното ѝ,обви с лапки крака ѝ. Примъкна го към себе си,гушна го и се изправи край брезичката.Поглади ствола ѝ.Леко влажно от сълзите беше прекършеното клонче,превърнало се в чеп.
Понесе пъстрото си откритие към дома.Искаше ѝ се да даде цялата си останала любов. Мърлявата животинка притихна, върху едно малко килимче-мръсна сплъстена пъстра козинка в есенен цвят.Раздрана музунка и гуреливи очички.Но зелени .Така заспа.Петя си записа посещение при ветеринар за другия ден. И притихна в пухкавото одеяло.
Ветеринарната лечебница беше наблизо и тя положи котето в една стара пазарска чанта. Докторът огледа пациента си внимателно.Предписа хигиена,витаминки и назначи ново посещение.После към Петя обърна усмихнато лице и каза: „Аз съм Тони,от 9-ти Б клас.Бях влюбен в теб,но вие ,каките,гледахте към абитуриентите. Нас не ни забелязвахте“Наистина ,никакъв спомен от познанство нямаше Петя.Но кафето отсреща приюти двамата за спомени и смях.И едно пъстро коте в чантата.С лъскава есенна козинка мъркащо в унисон със слабото слънце.Вече е предзимно.Брррр—

Шол от „луда крава“

Шол от „луда крава“
Някога имаше вилнееща епидемия по животните.Много заразна и опасна.Проникнала у нас чрез консумация на телешко месо. Заразата бе известна като „Луда крава“.
Срещу нас имаше магазинче за месо. Продавачът Гошо и помощничката му отваряха точно в 8,30 ч,сутрин. Но аз никога не съм била по това време. Защото ходех на лекции,а за и/по-късно/ на работа. Единствено привечер, минавайки за в къщи. /То там беше и трамвайната спирка на 4 и 10. „Стъклената“.
Та, този Гошо от месарницата поддържаше много чисто и подредено магазина си. Но месо привечер имаше доста рядко.
И ето на, в чудна привечер , есенна и тиха, се изсулих от трамвая. Вмъкнах се в пълния с хора магазин.Тишина и ред на опашката. Поздравих и попитах бодряшки,свойски: „А, има ли месо от луда крава?“
Последваха викове, съскане и свирепи погледи.
Нямах никаква защита,освен уморената си усмивка. След няколко минути ,аз се намерих точно пред касата срещу Гошо. Купих си спокойно два килограма истинско телешко месце. Победоносно пресякох улицата ни. Шмугнах се във входа и…Получих заслужени похвали от домочадието.
Доста след това, една комшийка разказала на свекърва ми за“скандалното ми поведение“ в кварталното магазинче. /Вече го няма,де/. Демократично и добре се вписва там едно ресторантче.
Истина ви казвам,така си беше. И фризьорките, и бръснарят Сашо знаеха за този случай. Гледаха ме доста време накриво.
Даже, като отидох на маникюр след месец,Сашо зловещо скръцна пред носа ми. С ножицата си
/10.11.2021/
Спомени от Махалата

 

slowly rain

Само в пролетните прохладни вечери,може да вали бавно.

Денят не иска да отстъпи своята светлина  …Пропуска ситните капчици ,сякаш те са изкуплението за сладка

нощ…

Only on cool spring evenings can it rain slowly. The day does not want to give up its light … It lets in the tiny droplets, as if they were the redemption for a sweet night…

Дъждовен следобед

За оставката на няколко продънени бъчви.Изборът на поведение в дадена ситуация е повлиян от много и съвсем незначителни/на пръв поглед/фактори.Като се започне от домашното възпитание и се завърши с възрастовия ценз.За 31 години се промениха много неща в нашия живот и в живота на генерациите преди нас и след нас.Полетяхме в едни светлосини доверия.Потънахме в потъмнялото синьо .Изживяхме жълто-червените изгреви с монархическо стакато.Помним как ни се внушаваше,че държавното управление било“като да управляваш едно ООД“.Де,бре!После дойде и бухалковското възкачване по стълбицата на световните подиуми.С присмех,с плач и без химни -започна масовото преселване на български жени и мъже.По-голямо и от „голямата екскурзия“,породена от по-раншни дивотии.Помним,нали?Кризисното сменяне на професии,местоживеене,семейни драми,професионален упадък и закупуване на дипломи у нас.От несъществуваши университети.Нещо така и по-така,а?Изоставени селца,мандри и редосеялки.Подмяна на нотариални актове,актове за собственост и актове за гражданство…Кредити,милионери без хронология,спасителни бордове и неправителствени организации…Манталитет на продвачи от рибарско селище…Безогледни стонове за неизработени богатства.Мога още да изброявам краткотрайни и полуфабрикатни съдби…Аз съм обучавана на комунизъм от Иван Костов.И то – нАучен.Баш не се получи у нас такава епоха.Както и хуманният капитализъм не настъпи.Синкавите мракове и розовите утрини в управленията ни не последваха спиралата на възхода.Позамръкнахме в чужбинските трудови списъци.Получихмме своите нови дипломирания и реализации.Кой с любов, а някои с омраза заличаваха семейни отношения,детски спомени и невъзпълними загуби на любими мъже и девойки.Други търсиха и намериха фиктивни бракове.Така се анулираха визовите претенции.Изгладихме си интернационализма.Приближихме го до глобализма…Вкусът на перманентното отричане пренесохме от Родината в чужбина.Днес в Родината са отломките на прекрасните ни семейства и част от роднините.Или паметта…По площадите на древните ни градове се леят младите струи на добрите деца,коствали огромните усилия на цели фамилии .Място за екстремизъм няма….Търсене на гражданските права е.Поне така изглежда.Не ме обиждайте нито ме хвалете.Тежките думи премълчете.Аз знам защо мисля така.Както знам колко е цената на всеки евроцент,получен като заплата на емигрантка.Не ми е жал нито на 1 квадратен милиметър за всички,които търсят лек и безметежен живот.Такъв има.Но е краткотраен

„Стара история“-Класически съседи

„Стара история“-Класически съседи
Привечер обичам да споделя няколко десетки минутки в Махалата.Наричам се ,нещо да купя“за последно“ вечерта,преди да хлопна вратата и да се смиря с настъпващия мрак.
Хубаво е на улицата. Топло и спокойно. Е,има щъкащи хора и деца,млади и не толкова млади съседки и съседи с кученца и без кученца. Изобщо, онзи час за наслада или досада от живота ни. Всички са така,де.
И днес така…Предесенна суетня на идващи от работа.Последни препратки на заминаващи за селата си съкварталци с щайги и кашони за пипер,лютеница и компоти. И това е така винаги, по нашата географска Махала. Просто,генерациите са сменени. Има и такива заблудени,като мен и съседите ми,които за никъде не бързат.В петък вечерта.
Качвайки се по стълбището, дочувам нещо толкова познато. мило и неповторимо : съседите над мен са отново в разпра. Ама не обикновена и махленска. А истинска. Тлееща с десетилетия.Избухваща на моменти до кресчендо…А проблемът е,че единият съсед от детенце е „левскар“. Другият -не знам от колко повече десетилетия е „цесекар“Но само,за да ядосва и дразни първия..Иначе,приятели от бебенца.Пък сега са пенсионери.И вечни опозиционери.Люти закани за „голям мъриз“,и „ще ви спукаме от бой“…
Тихичко се вмъкнах у нас…Да си приключа манджата и салатката с огнения домат“биволско сърце“ от Верчето.Не изслушах всичкия „репертоар“ на ядосаните мъже…Нека си живеят в своята вековна злоба. Ще си цапнат по една ракийка довечера и ще успокоят запалянковския си гняв…
Така някак си,трябва да избие енергията ни. И да понесем всичките си огорчения ,обидени от „Левски“ или „ЦСКА“.
Ама,нищо ново. Само така,да се поукроти гняв и идеология по темата.

„Паднал от черешата“ /споменче/.

„Паднал от черешата“
/споменче/.
Отбелязахме годишнина от брака на моя приятелка/вечна/. Уточнявам,бракът е „второ издание“ и за двамата,а може да е пример за подражание.Още преди да се врекат един на друг,аз бях довереното лице и за двамцата. С тази дружка ме свързват десетки години дружба/беше служебна и прерасна в истинско момичешко приятелство/.
Та,преди да се врекат един на друг,дружката нещо се беше разколебала. Тя отдавна беше вдовица ,като мен,той-женен,успешен и…наш колега.
Беше и ранно лято,а той заминал при екс-съпругата си в провинцията да „бере череши“.
Тя,моичката, изпратила СМС,кога ще се разведе и за да се ожени за нея.В това време той наистина е „на черешата“. Прочита съдбовния СМС и…пада ,като чувал./.Счупва си и двете ръце.Не може да отговори. „Спасява“ го голямата му дъщеря.Праща продиктувания от таткото отговор.Последваха сълзи и сополи от приятелката ми.Още вечерта бяхме на провинцията да го видим и му дадем обезболяващи хапове.Защото обидената настояща съпруга отказва да го обгрижва,щом не я иска вече.
Историята е истинска и аз още си другарувам с приятелката,децата ѝ и този влюбен берач на череши“Отдавна бившата му съпруга потроши едно „наследено“БМВ по унгарските магистрали да ходи да лекува нервите си в минералните им басейни.А дружката ми посади череша за своя влюбен Ромео,за да не тъгува за оставеното си гнездо…
Не знам,не знам.Понякога има такива житейски завои,че всичките навигации се сриват…
ПП.Историята е стара.Моята дръжка и този от черешата.Вече не са сред нас.От тази пролет.Тъга е този свят,казвам ви. Понякога-дори до плач.